От създаването на фестивала до днес лектори, членове на жури и водещи ателиета са били
Стефка Мелкон Оникян е българска поп и джаз певица, хоноруван професор в Националната музикална академия. Родена е на 10 август 1951 г. в Пловдив. Завършва пловдивското Музикално училище през 1971 г. Същата година е поканена от Николай Куюмджиев в София в току-що създаденото трио „Обектив 71“, заедно с Маргарита Хранова и Маргарита Градева. През 1973 г. певицата прави първия си студиен запис в БНР – песента „Земен вик“ от Христо Ковачев. Приета е и в Естрадния отдел на Българската музикална академия. Същата година спечелва и конкурса за солистка на Представителния ансамбъл на БНА. Висшето си музикално образование завършва в Академия за музикално, танцово и изобразително изкуство в Пловдив в класа по пеене на проф. Калина Жекова. 1974 г. за Стефка Оникян започва с I награда от Международния конкурс за поп изпълнители в Колобжег – Полша, в конкуренция с такива певици като Сдислава Сошницка и Ева Снежанка. Същата година печели и II награда на международния фестивал „Златният Орфей“ (голямата награда тогава печели Алла Пугачова, а първа – Карл Уейн). В периода 1975 – 1978 г. Стефка Оникян осъществява редица турнета в България и в СССР и Куба, участва и в спектакли – „Чилийска фиеста“, „Хора с криле“ и „Команчи на Лионската гара“, в „Златният Орфей“ и в Прегледа „Нова българска музика“, в телевизионни предавания и звукозаписни проекти. Активно сътрудничи с Биг бенда на БНР и оркестър „София“. Работи с почти всички композитори и аранжори на попмузика – Атанас Бояджиев, Александър Йосифов, Александър Бръзицов, Ангел Заберски, Вили Казасян, Кристиян Бояджиев, Найден Андреев, Румен Бояджиев, Тончо Русев, Хайгашод Агасян, Зорница Попова и много други. През 1976 г. композиторът Георги Робев написва за певицата песента „Балада за България“, която звучи на всички официални празници.
От средата на 80-те години Стефка Оникян се утвърждава и като една от водещите джазови певици в България. Участва активно в национални и международни джаз-срещи и фестивали – „София джаз фест“ 1984, 1985, 1986, 1988, 1989 г., „Джаз форум“ в Русе, „Диксиленд парад“ в Габрово, „Диксиленд международен фестивал“ в Дрезден, „Международен джазфер“ в Загреб, „Международен джаз фест“ в Ниш, „Джаз-клуб“ в Прищина и др. Работи с такива музиканти като Милчо Левиев – за албума му „Царска стъпка“ и в европейската премиера на джаз – кантатата „Зелената къща“, състояла се в зала България през 1997 г., със Симеон Щерев – „Самбоса I“ и „Самбоса II“, с Людмил Георгиев – концертите посветени на 100 години от рождението на Джордж Гершуин и Дюк Елингтън, с Вили Казасян, Петър Петров, Анатолий Вапиров, Антони Дончев, Христо Йоцов, Любомир Денев, Георги Борисов и други. Стефка Оникян е осъществила многобройни записи на театрална и филмова музика. През 2003 г. записва за Уолт Дисни заглавната песен „Circle of Life“ към филма „Цар лъв“.
Своята вокално-педагогическа дейност Стефка Оникян започва през 80-те години. През 90-те години вече работи в Държавна музикална академия „Панчо Владигеров“ като вокален педагог и пее във всички представителни концерти на академията. Предавайки богатия си музикално-сценичен опит на студентите, всяка година тя подготвя продукции с песни от Джордж Гершуин (2001), Коул Портър (2002), Дюк Елингтън (2003), Антониу Карлус Жобим (2004). Много от нейните възпитаници печелят различни конкурси в България и чужбина. Сред по-известните и студенти са Митко Рупчев, Кръстина Кокорска, Елена Кокорска, Михаела Филева, Десислава Добрева, Весела Морова, Николай Денев, Славина Калканджиева, Васил Чергов, Весела Думанова, Цветомир Цанков, Божана Спасова, Наталия Тенева, Николай Стоянов, Искра Милкова, Миглена Русева, Йордан Марков, Далия Чорбаджийска, Лъчезар Кацарски, Румяна Коцева, и много други. На джаз фестивал Банско Стефка Оникян гостува със студенти си певци и музиканти две години подред, където участват и във филм... Продължават продукциите и концертите със студенти в „Студио 5“ и София лайф клуб. Концерти във Враца със симфоничен оркестър под диригенството на доцент Христо Павлов, концерт в културен център Надежда и други... С успех прави голям концерт с оркестър от студенти на НМА с ръководител Росен Парлапанов с песни на Стефан Димитров и със своите студенти, който многократно е излъчван по Националната телевизия. Българска национална телевизия заснема филм за живота и творческия път на Стефка Оникян. През 2011 г. издава книга в помощ на млади дарования, „Вокална работа в поп и джаз музиката“, която е с диск с упражнения за разпяване. Преподавателската си дейност съчетава с активна концертна дейност, джаз фестивали, майсторски класове, интервюта, записи и други. През 2007 г. ВАК присъжда на Стефка Оникян научното звание „доцент“, а през 2012 г. става „доктор“ по музикознание и музикално изкуство в Националната музикална академия „Панчо Владигеров“. През 2016 г. Стефка Оникян е избрана за професор в НМА.
Светослав Николов е програмен директор на Jazz FM и водещ по Jazz FM и bTV Radio. Той е създател на множество проекти за описване на историята на българския джаз и документиране на съвремието ?, изпълнителен продуцент е на първия албум на първата българска професионална джаз певица Лени Вълкова, участва в написването и редактирането на автобиографичната книга на Димитър Симеонов „Живея за музиката“. Той е създател на фестивали, сред които „Jazz в цялата страна“, консултант и автор на програмите на „Jazz Велинград“, „Велека кайт и джаз фест“, Младежки джаз фестивал – Шумен и др. Светослав Николов е член на журито на Evergreen Fest Sofia, на Националния конкурс за млади джаз изпълнители, на Международния джаз конкурс в Букурещ, журирал е „Бургас и морето“. Лекции за комуникацията с публиката и с медиите е изнасял на EUROPAfest в Букурещ и „Банско джаз фестивал“, за изследвания в джаза – на „Джаз форум Стара Загора“. Работил е в Българското национално радио, Българската редакция на Би Би Си, радио „Свободна Европа“ и др. Кореспондент е на радиото на българската общност в Торонто – радио „Български глас“.
Константин Костов е роден във Враца и завършил НУИ "Панайот Пипков" - гр. Плевен в класа по пиано на Елеонора Карамишева, по-късно учи джаз пиано при проф. Юлия Ценова в НМА "Проф. Панчо Владигеров" - гр. София. През 2008 г. печели конкурс за доцент по джаз пиано в Hochschule f?r Musik und Theater M?nchen – Университет за музика и сценични изкуства в Мюнхен, и там преподава до 2023 г. Наред с преподавателската работа, провежда и активна концертна дейност в Полша, Германия, Русия, Япония. Заедно с полски и немски музиканти утвърждава форматът на джаз триото като позволяващ свободно творческо и импровизационно разгръщане, онагледено в албумите The Conversations и Consolation.
След завръщането си от Германия преди няколко години, Константин Костов се налага като име и на българската музикална сцена с иновативни концертни и студийни проекти. В България се отдава и на усилена творческа дейност, в резултат на която представя изключително успешно своя "Концерт за джаз пиано и оркестър" заедно с Плевенска филхармония, както и музиката от "Картини от една изложба" на Модест Мусоргски в джаз аранжименти, изпълнени в трио състав от Константин Костов (пиано), Димитър Карамфилов (контрабас) и Христо Йоцов (барабани). И двата проекта получават своята студийна реализация, благодарение на записи, продуцирани от Българското национално радио.
Мими Николова е откритие на композитора Петър Ступел, който през 1958 г. пише за нея песента „Замълчи, замълчи“ към филма „Любимец 13“. Преди това тя пее в хор „Бодра смяна“ и хора на Софийските девойки. До края на 1950-те години в Радио „София“, днес БНР, Мими Николова записва още две песни на Петър Ступел – „Моряко мой“ (1958) и „Малката креолка“ (1959), както и три песни, едната на Иван Маринов – „Закъснялото писмо“ (1960) и другите две на Йосиф Цанков – „Недей ми казва тази вечер сбогом“ (1960) и „Когато луната изплува“ (1960). От началото на 1960-те до средата на 1970-те години певицата е в творческо сътрудничество с музиканта Иван Стайков, който е автор на музиката, аранжиментите и на някои от текстовете на една значителна част от песенния й репертоар. Сред най-известните са: „Синьо“ (1962), „Минути“ (1963), „Мостчето на влюбените“ (1963), „Вървим по улицата двама“ (1963), „Първата среща“ (1963), „Самотно дърво“ (1966), „Всяко лято“ (1966), „Защо стана така“ (1968), „Завинаги“ (1969), „Горчиво откровение“ (1970) и много други. Певицата се представя успешно с песни на Иван Стайков на фестивалите в Сопот, Полша (1967), Сплит, Югославия (1969), Варадеро – Куба, Токио, Япония (1977). С името на Мими Николова се свързва началото на фестивала „Златният Орфей“ от 1965 г., когато в нейно изпълнение песента „Калиакра“ на композитора Ангел Заберски и поетесите Слава Семирова и Емилия Захариева печели първа награда. На „Златният Орфей“ са отличени и изпълнените от нея песни: „Първата среща“ – трета награда през 1965 г., музика: Иван Стайков, текст: Захари Петров; „Спомен от лятото“ – втора награда през 1966 г., музика: Иван Стайков, текст: Захари Петров. Мими Николова е една от първите български певици, която изпълнява джаз. Била е солистка на Биг бенда на БНР, оркестър „Балкантон“ с диригент Димитър Ганев и на „Джаз фокус '65“. През 1978 г. се представя с рецитал на джаз-срещата в София, съпровождана от биг бенд „Габрово“ с диригент Манол Цоков. В репертоара си Мими Николова има над 300 песни от български и чужди композитори, записани в Българското национално радио и Балкантон. Записва и множество вокали и песни за много български филми, сред които „Любимец 13“, „Човекът в сянка“, „Бягство в Ропотамо“, „Здрачаване“, „Вятърът на пътешествията“ „Чудесната катастрофа“ и много други. През 2018 г. е обявена за почетен гражданин на София.
Стив Хамилтън израства в музикално семейство. Баща му Лари е китарист, постоянен източник на вдъхновение и безценна музикална информация. След много насърчение и обучение от саксофониста Tommy Smith (OBE), той печели стипендия за изучаване на джаз в Berklee College of Music през 1991 г. - в допълнение към това, че получава наградата Pat Smythe, обучението на Steve в Berklee е щедро субсидирано от рок иконата Phil Collins.
След като завършва Бъркли с отличие, Стив се премества в Лондон през 1995 г., където се присъединява към джаз квартета на барабаниста Бил Бруфорд, "Earthworks", с който концертира и записва няколко компактдиска и DVD на живо в Ню Йорк за период от 8 години. През това време Стив също свири и записва и с Pee Wee Ellis Assembly.
От 1995 г. той изпълнява/записва с такива известни музиканти като:
Фреди Хъбард, Рей Чарлз, Пий Уи Елис Асамблея, Джо Ловано, Кърт Елинг, Джон Скофийлд, Били Кобъм Бенд, Гари Бъртън, Еди Хендерсън, Боби Хътчерсън, Боби Уотсън, Пърси Следж, Сам Мур, Ранди Брекър, Джо Лок, Питър Кинг, Ван Морисън, Лари Кориел, Гари Хъсбенд, Тим Гарланд, Мартин Тейлър, Карол Кид, Марко Минеман, Арилд Андерсен, Томи Смит и NDR Big Band, Питър Ърскин, Боб Минтцер, Бени Голсън, Бил Евънс и много други.
Стив е редовен член на Шотландския национален джаз оркестър от 2004 до 2017 г.
Като сайдмен, Steve се появява в повече от 60 комерсиално издадени албума до момента.
През последните 9 години, Steve също така обикаля и записва като клавирист с групата на легендарния панамски/американски барабанист Billy Cobham.
Стив също така свири редовно с емблематичния шотландски вокалист Еди Ридър.
През 2020 г. Стив издаде дебютния си албум „Between The Lines“, който беше създаден съвместно по време на локдаун-а и издаден на 22 август 2020 г.
Стив се премества в България в края на 2020 г. и оттогава има късмета да свири с някои от най-добрите български джаз музиканти, включително Христо Йоцов, Мишо Йосифов, Арнау Гарофе, Noise Linguistix, Венци Благоев, Георги Корназов и Емил Тасев, за да споменем само някои от талантливите български музиканти!
Петя Станчева завърша НМА с поп и джаз пеене, в класа на доц.Георги Кордов. От 1995г. работи активно като изпълнител на свободна практика. Това включва звукозаписна и концертна дейност, редовно участие в клубния живот в България и много ангажименти в чужбина.
През 1994г. след кастинг е избрана от Walt Disney Company и записва песните за телевизионните серии на филма “Малката русалка”. Носител е на втора награда от конкурса за млади поп и рок изпълнители “Откритие” - 1995г., гр. Варна и първа награда от “Звездни мигове” - конкурс за млади изпълнители,1996г., гр. София.
През 1995г. участва в “Златния Орфей”, в програмата за млади изпълнители. 1996г. е първият й професионален ангажимент зад граница с група “Нестинари” в Швейцария. 1997г. записва три песни по музика на Румен Бояджиев - син и текст Даниела Кузманова. 2003г. Записва песента “Нощта” - музика Любомир Денев и текст Дора Габе и “Сега те прегръщам” на Александър Миладинов, която представя на конкурса “Песни на три морета”. Следващите години е чест гост на Биг Бенда на БНР.
Пяла е на фестивалите: "Джаз под звездите на Деветашкото плато", "Банско джаз фест", "Джаз фест Русе, “A to Jazz”, “Джаз Ерул Фест”, Международен фестивал “Дни на музиката в Балабановата къща” - Пловдив, както и на концерти на "Джаз за деца" и Софийски духов оркестър.
От 2017г. има класове по поп и джаз пеене в НМУ “Любомир Пипков” и НМА “Проф. Панчо Владигеров” гр. София.
Нейни ученици са лауреати на много конкурси в България и чужбина.
СТОИЛ ИВАНОВ Stiu
Стоил Иванов, известен като Stiu, е барабанист и композитор с впечатляваща кариера, обхващаща разнообразни музикални стилове. Шестгодишен започва да свири на пиано, а малко по-късно насочва вниманието си към ударните инструменти. Тази страст го води към възможността да свири едновременно на барабани и синтезатори в различни проекти. Завършва музикалното училище в Пловдив и продължава обучението си в Националната музикална академия "Проф. Панчо Владигеров" където завършва бакалавърска и магистърска степен по ударни инструменти.
Стоил Иванов допринася значително за музикалната сцена чрез участието си в различни проекти. През 2023 година той издава своя авторски албум "Overplay" с джазово трио, демонстрирайки изключителна креативност и новаторски подход в музиката. Част е от етно-джаз формацията "Outhentic", с която през 2019 година записва албума "Transparent". Участвал е и в популярния проект "Ginger Groove", известен като "франкофоните на българската сцена". През 2022 година Стоил започва съвместна концертна дейност с братя Владигерови, което поставя нов етап в творческата му кариера. През същата година, като студиен музикант, той участва в записите на албума "Ето ме" (2022) на актрисата Ралица Ковачева-Бежан.
Сътрудничеството му с тромпетиста Венци Благоев включва важни инициативи като "Джаз за деца", "Джазтет" и иновативния спектакъл "Алиса в страната на джаза", насочен към по-младата публика.
С дългогодишния си опит, новаторски подход и страст към изкуството, Стоил Иванов продължава да вдъхновява и да оставя уникален отпечатък върху българската и международната музикална сцена.
Роден е на 12 септември 1951 г. във Видин. От ранно детство взема уроци по цигулка и акордеон. Завършва през 1971 г. Софийското музикално училище в класа по ударни инструменти на проф. Добри Палиев. Като ученик свири във филхармония „Пионер“. Прави първите си композиции в полето на джаза и поп-музиката.
През 1979 г. завършва композиция в Национална музикална академия в София при проф. Цветан Цветанов и проф. Парашкев Хаджиев и оркестров диригент в класа на проф. Константин Илиев. Още като студент участва със своето джаз-трио на няколко международни фестивали в Чехия, Полша, Югославия, Унгария, Румъния, Куба и др. Две години преди дипломирането си спечелва конкурса за стажант-диригент в Държавния музикален театър „Стефан Македонски“, където работи до 1986 г. Прави музикални постановка на редица класически оперети и съвременни мюзикъли. Специализира диригентско майсторство на международните курсове в Сиена при Франко Ферара (1980) и в Холандия при Едуард Даунс (1981), и композиция при проф. Анатол Виеру (1995, Русе). През 1983 – 1984 г. пътува в САЩ по Програмата за културен обмен.
След 1986 г. е композитор и диригент на свободна практика и е гост на симфонични оркестри в Русе, Бургас, Варна, Пловдив и др. Със Симфоничния оркестър на БНР прави записи на редица нови български творби. Има записи със Симфоничния оркестър на Гръцкото радио и телевизия и два компактдиска за американската компания „Конкорд-Рекърдс“ (1996 и 1998). Прави солови джаз-рецитали в Париж, в Германия, Словакия, Унгария и др. В периода 2008 – 2009 г. по покана на Министерството на културата на Бавария гостува в Международния културен център Вила Конкордия, където изнася лекции и дава концерти.
Като композитор твори камерна, симфонична и филмова музика, поп и джаз, както и за театъра и телевизията. Мюзикълът му „Напразни усилия на любовта“ гостува в Кайро (1989) с постановката на Камерна опера – Благоевград, мюзикълът „Законът на джунглата“ (носител на наградата София, 1989) има премиера в превод на френски в Париж (1993), а мюзикълът „Алис в страната на сънищата“ е поставен на гръцки език в Никозия и Ларнака – Кипър, декември 2012 г.
Освен наградите, присъдени му в България – АСКЕЕР (2001) и Кристална лира за джаз (2006) и др.), той е удостоен и с няколко престижни международни отличия: за хорова композиция („При извора“) в Ихлава – Чехия, за камерна музика на Фестивала Интерсонанцен в Потсдам – Германия (за „Игра с вятъра“), Наградата на конкурса Бьозендорфер (Химни на Слънцето за пиано), Златната ракла 2006 за музиката към филма „Врабците през октомври“, Втора награда на конкурса СОФИЯ 2009 („Кончерто носталджико“ за анс. Софийски солисти) и др.
БНТ заснема два филма, посветени на творчеството на Л. Денев: „Музиката, която правя“ (2000) и „Умно село – Клубът на тишината“ (2005). Член е на Съюза на българските композитори и на Българската секция на Международното дружество за нова музика (ISCM).
Роден през социалистически- безгрижната 1963 г., в семейство на безпартийни лекари. До 15-та си годишнина проявява нулев интерес към музиката. С навлизането си в средната фаза на пубертета обаче, нещата се променят. Катализатор на промяната е Мел Шакър- басист на култовата група "Гранд Фънк Рейлроуд". В един лежерен майски следобед, животът на Еко се променя безвъзвратно, след като чува разтърсващото бас- интро на парчето "All The Girls In The World Beware". Следва приемането му в Музкалната академия “Панчо Владигеров“ и сравнително гладък път към позицията "най-работещ басист на БГ-сцената".
Значително по- кратък би бил списъка на артистите с които не е свирил, но нека останем верни на формата:
поп – Лили Иванова, Стефан Вълдобрев и Обичайните заподозрени, Графа, Мария Илиева, Васил Петров, Каризма, Деси Тенекеджиева, Белослава, Хилда Казасян, Ваня Костова, Дони и Момчил, Подуене Блус Бенд(12 г.), Undo, Каффе, Камелия Тодорова, Ицко Финци, Васко Василев, Дзукеро, Мелани Блат, К. Д. Ланг ...
джаз – Зона Ц, Акустична версия, JP3 (Живко Петров трио), Милчо Левиев, Йълдъз Ибрахимова, Мирослава Кацарова ,Симеон Щерев, Теодоси Спасов, Людмил Георгиев, Камелия Тодорова, Иво Папазов, Петър Ралчев, Анатоли Вапиров, Тони Дончев, Христо Йоцов, Румен Тосков, Васил Пармаков, Стоян Янкулов, Ангел Заберски, Владо Кърпаров, Марио Станчев, Infinity;
Европейски, американски и африкански музиканти- Бени Маупин, Окай Темиз, Стив Слейгъл, Влатко Стефановски, Михаел Шийфл, Клаудио Понтиджа, Михaeл Шилкопер, Ленарт Ааберг,Арабел Караян, Йамар Тиам, Омар Фарук Текбилек, Жан Мари Екей, Франческ Франческо Беардзати, Стефан Белмондо, Емануел Бекс, Ралф Петерсън, Франк Маккомб..
Еко се изявява и като автор на песни, аранжор и горд собственик на "Cat Cub Studio". Писал е за Лили Иванова, Мария Илиева, Мирослава Кацарова, Антибиотика, Деси Тенекеджиева, Undo, Каффе (скандалната "Lorraine").
Автор е и на музиката на театрални представления и документални филми.
Номиниран е за Джаз музикант на годината от Съюза на Музикалните дейци през 2001 и 2007.
Избран е за басист на годината на наградите на БГ радио през 2003.
Носител на наградата „Кристална лира” за джаз през 2009.
Възпитаник на 9 ФЕГ “Алфонс дьо Ламартин”, Адриана Бенова получава висшето си музикално образование с бакълаварска и магистърска степен в НМА “Проф. Панчо Владигеров”, а през 2023 г. успешно защитава докторат с двойно научно ръководство в Академията и френския Университет Париж 8. Практиката на Адриана Бенова обхваща широк спектър от дейности в поп, джаз и електронната музика - от 2000 г. насетне тя участва в различни музикално-изпълнителски проекти в страната и чужбина като вокалист, саксофонист, кийбордист, диджей и е един от малцината изпълнители на теремин в България. Занимава се също с композиране, аранжиране и звукозапис. През последните години работи активно върху реализацията на свои авторски песни с джаз и соул насоченост. От 2015 г. до днес е преподавател по поп и джаз пеене в НМА “Проф. Панчо Владигеров”, където осъществява множество тематични студентски образователни концерти.
С името на Антони Дончев са свързани почти всички престижни изяви на българския джаз през последните години. Неговата звезда изгрява като съосновател на реномираната формация "Акустична версия", която още с първата си поява на европейския подиум печели голямата награда на конкурса в Hoeilaart - Белгия през 1985 г. Година по-късно, в Леверкузен, Германия, "Акустична версия" е удостоена с най- престижната награда на европейския джаз - международното жури, водено от Йоахим- Ернст Берендт и Павел Бродовски присъжда Голямата награда на Европейската джаз федерация на Антони Дончев и Христо Йоцов, и ги обявява за "Young European Jazz Artists '86". Следва изключително плодотворен период, в който Антони Дончев заедно с "Акустична версия" жъне успехи по световните сцени и реномирани джаз фестивали: Ost-West в Нюрнберг, Jazz Jamboree във Варшава, Jazz Jatra в Бомбай, Загреб, Хановер, Прага, Рьормонд, Москва, Истанбул, Тбилиси, Солун и др. Успоредно с дейността си с "Акустична версия", Антони Дончев осъществява проекти с различни световноизвестни музиканти (Joe Lovano, Kurt Elling, George Garzone, Kenny Wheeler, Tom Harrell, Tomasz Stanko, Jerry Bergonzi, Conrad Herwig, Tommy Smith, Vladimir Tarasov, Petras Vysniauskas, Stephane Belmondo, Reiner Winterschladen, Eric Vloeimans, Lars Danielsson, Glen Moore, Christof Lauer, Benjamin Schmid, Georg Breinschmid, NDR Big Band и др.), гастролира като соло пианист, представя премиери на концерти за пиано, създадени специално за него и записани съвместно със Симфоничния оркестър на Българското национално радио, композира филмова и театрална музика. Издава компакт дискове за BMG, Балкантон, Sony Music, Polysound, Kuker Music и др. През последните години работи много успешно с театралния режисьор Теди Москов, чиито постановки на "Лебедова песен" в Schauspielhaus - Дюселдорф (1995), "Макбю" в Bremer Theater - Бремен (1996), "Дом Nо 13", "Синьо в синьо" и “Сирано” в Thalia Theater - Хамбург (1997-2003) са приети със суперлативи от германската критика. Носител е на редица награди за театрална и филмова музика. Диригент на Биг Бенда на Българското радио от 2010г. Председател на УС на Българска музикална асоциация от създаването и до 2018г. Антони Дончев е ярък пример за съвременен музикант, който с лекота и умение се справя с разнородните форми на музициране в началото на 21 век, и който без проблеми може да съчетава многообразието на джазовата стилистика, фолклора и класическата музика във всичките им аспекти.
Михаил Йосифов (тромпет) е един от най-успешните български музиканти. Завършва класа по тромпет на Русин Атев в Националното музикално училище „Любомир Пипков”, а по-късно и Националната музикална академия „Панчо Владигеров” в класовете на Стойчо Радев и Ангел Македонски.
Тромпетист, композитор, аранжор и преподавател, пълен с творческа енергия и винаги готов за експерименти, Мишо Йосифов е двигателят зад създаването на различни успешни музикални проекти – Михаил Йосифов секстет, Sentimental Swingers, RomaNeno Project, BA COMBO, MYXTET.
Той е един от най-търсените музиканти в България, както за студийни записи, така и за концертни участия. Сред музикантите, с които е свирил, са Майк Стърн, Дейв Уекъл, Mezzoforte, Dephazz, Петер Херболцхаймер, Карен Бернод, Ранди Брекър, Макс Моя, Милчо Левиев, Теодосий Спасов, Ангел Заберски, Антони Дончев, Хилда Казасян, Христо Йоцов.
Мишо участва в джаз, поп и етно фестивали из цяла Европа. През 2009 получава наградата Кристална Лира за Джаз Музикант на годината на Съюза на българските музикални и танцови дейци. Скоро след това е удостоен и с наградата Златно Перо на Джаз ФМ и Класик ФМ за специален принос към българската култура.
През лятото на 2014 година Михаил Йосифов беше поканен да се включи в турнето на световноизвестната американска формация Пинк Мартини, и оттогава вече трета година участва не само в европейските турнета на формацията, но и в техни концерти на някои от най-големите световни сцени.
Възпитаничка е на Националното училище за музикално-сценични изкуства „Проф. Панчо Владигеров“ в Бургас със специалност флейта и на Националната музикална академия в София с хорово дирижиране в класа на проф. Лилия Гюлева. Диригент е на известни софийски състави: женски хор „Христина Морфова” при НЧ „Д-р Петър Берон-1926” (от 1996 г.) и смесен хор „Ave Musica” (на който е създател през 1998 г.).
Носител на първа награда от първия международен конкурс за млади хорови диригенти – Будапеща, Унгария ‘2001, награда за най-добър диригент от 10-те Празници на женските и девически хорове «Проф. Лилия Гюлева» (Търговище ‘2017), както и на редица други отличия - персонални и със съставите си - от национални и международни форуми.
Преподавател по хорово дирижиране и хор в НМА в периода 1996-2007г. От 2013 г. е преподавател по солфеж, теория, пиано, пеене и вокални ансамбли за деца и възрастни в Музикален център „Аrt Libitum” – София. От 2023 г. работи и в Национално музикално училище „Любомир Пипков“ - София, където понастоящем ръководи част от хоровите му формации.
Инициатор, ръководител и организатор на редица музикални събития като чествания на именити български музиканти, благотворителни концерти, представяния на национални и международни културни събития и др.
Дългогодишен член на Фестивалния секретариат на Международния фестивал за православна музика „Св. Богородица - Достойно есть“ в Поморие, където всяка година участва с един или двата си хора. От 2022 г. е негов музикален директор.
Димитър Сираков е роден 1991г. в Асеновград. От 10-годишен започва да свири на пиано, а на 13-годишна възраст започва да свири на контрабас. През 2005 година е приет в НУМТИ "Добрин Петков" - гр.Пловдив със специалност - Контрабас.
По време на следването си се занимава с класическа музика, но открива страстта си и към стиловете от джазовата музика - суинг, бибоп, хард боп и др.. В последствие започва да изучава бас китара и да разширява кръгозора си от стилове с фънк, рок, фюжън и др.
През 2010г. завършва пловдивското музикално училище и е приет в НМА "Проф.П.Владигеров" - гр.София в катедра Поп и джаз музика със специалност - Контрабас - изпълнителско изкуство.
По време на следването си участва в майсторските класове на Милчо Левиев и Петър Славов, организирани от НБУ - гр.София :
,,Концепция на импровизацията''(2010г.) ;
,,Аранжиране и композиция''(2012г.) - завършва със стипендия- награда за активен участник.
,,Импровизация, пърформанс, диалог''(2013г.) - завършва със стипендия - награда за активен участник.
Осъществява студентска практика в Биг Бенда към БНР. Още като студент, в периода на обучението си, започва да се изявява като изпълнител на джаз и поп музика, както на контрабас, така и на бас китара.
През 2014г. завършва бакалавърската си степен в НМА с награда за цялостна музикална дейност - Първа национална награда ,,Проф.П.Владигеров'' в категория ,,Студент - поп и джаз инструменталист''
През 2014г. е приет в НМА ,,Проф.П.Владигеров'' в ,,Теоретико- композиторски-дигигентски факултет'' със специалност ,,Педагогика на обучението по музика'' - магистърска степен, която завършва през 2015г. с пълно отличие, защитавайки магистърската си теза: ,,Съвременен методически подход при обучението по контрабас в различните стилове на джаз музиката''.
Взел е участие в повечето български джаз фестивали, свирил е на една сцена с Милчо Левиев, Антони Дончев, Венцислав Благоев, Васил Петров, Камелия Тодорова, Димитър Льолев, Шели Бърг, Леонид Пташка, Конрад Хъруиг, Креиг Бейли, Двики Дармаван, Лукас Маскиано и други.
Реализирал е записи за БНР и БНТ -Шоуто на канала, Нощни птици и др.
Любен Любенов е роден в град Русе. Завършва музикалното училище със специалност "класическа китара" а през 2017 година, се дипломира в "Националната музикална академия" със специалност "Поп & Джаз Бас китара". През годините активно участва в многобройни Jazz фестивали, конкурси, радио и телевизионни записи. Свири с едни от най-известните имена на джаз сцената у нас - Милчо Левиев, Христо Йоцов, Мишо Йосифов, Ангел Заберски. През 2018 година взема участие в 4 месечно международно турне "Hairspray" с музиканти от БНР. Стотици клубни участия.
